Alicante е град в близост до Валенсия и също така древно средиземноморско пристанище. Този район е бил заселен за първи път преди 7000 години когато ловуващи племена са се преместили от централна Европа към Южна. След като ловците се установяват там, гръцки племена установили връзка с тях и започнали да търгуват помежду си; също така гърците ги учели как да използват сечива и как да пишат. 

Малко след това Римската империя завзела почти целия полуостров Иберия и той бил под Римско владичество за цели 700 години. През 8ми век когато Римската империя била в тежък период, арабите атакували владенията и на Иберийския полуостров и управлявали там в продължение на 3 века. В края на 13ти век, след множество борби за града, в крайна сметка Аликанте става част от Кралство Валенсия под управлението на Крал Джеймс Втори от Арагон.

Периода на изтласкване на арабите от християнски земи е наречен „reconquista”. По това време испанският крал отпраща и много от останалите мюсюлмани, които пиратстват в окръга.

През 18век когато феодалната система започва да отпада градът е в упадък, но по-късно, през Първата световна война, се възстановява с износ на свежи плодове, бадеми и местно производство (Испания е неутрална страна във войната).

През 20ти век, цяла Испания е в упадък от множеството граждански войни, бомбардировки и за капак-диктатурата на Франко.

Някои от по-интересните забележителности на града?

El Castillo de Santa Barbara, или Замъкът на Санта Барбара, датира от 9ти век когато над Иберийския полуостров са властвали мюсюлманите. Името на замъка идва от деня, в който той е превзет от Алфонсо от Кастилия. Испанците са толкова мързеливи да се изкачат до върха, че са направили асансьори до него. За да не се окажем като испанците, ние се качихме пеша до върха и това ни отне едно слънчево изгаряне и 40 минути. ;) И все пак, от върха се разкрива уникална гледка 360 градуса над Аликанте и бреговата линия, която в този район е уникална с редуването на плаж и планини. Тази местност на бреговата ивица се нарича още Costa Blanca или Белият бряг и е известна с невероятно красивата си природа.

La Explanada de Espana е улица успоредна на брега, която е направена от 6.5 милиона мраморни парчета така, че да имитират движението на вълните на морето. За местните жители това е мястото за срещи, както и сцена за много концерти и събития. За нас беше място за пазаруване най-вече, тъй като имаше много сергии наредени по дължината, препълнени с евтини дрехи, бижута, рапанчета и мидички от средиземно море...:)

Известен фестивал в Аликанте се състои по време на лятното слънцестоене. Традицията е да се запали голям огън (огънят на Свети Джон), а седмица по-късно, всеки ден в продължение на 7 дни местните се състезават в използването на пиротехника.

Когато ние пристигнахме (средата на Април) точно течеше Semana Santa или Страстната седмица преди Великден. Интересно беше да се наблюдава процесията, която премина през целия град, предвождана от обикновени хора, облечени в роби с дълги бели шапки, едно към едно с облеклото на Ку-клукс-клан. Не стигаше стряскащият им вид, ами на всичкото отгоре биеха тъпани по бавен и ритмичен начин, така че имахме чувството, че всички изпадаме в транс. Процесията продължаваше със скулптури на Дева Мария, Исус и сцени от Библията, които се носеха от по над 10тима мъже. Освен това, имаше и фламенко танцьорки – бих казала единствената по-малко подтискаща част от празника.
 

Като цяло на мен градът ми се стори по-скоро като направен за туристи. Нямаше толкова традиционни испански кръчми, колкото ирландски, италиански и френски ресторанти, американски вериги като KFC и Макдоналдс. Валенсия е много по-красив град и се намира на около 1-2 ч разстояние. Да не говорим за бреговата линия извън града, на която видях снимки и изглежда като рай. Въпреки всичко местните бяха изключително дружелюбни и ни насочваха когато имахме нужда да намерим нещо. Направи ми впечатление, че имат същия маниер като българите, когато ги молят за посока – питаш един човек, а всички около него започват да дават акъл... :) :) :)

 

са малко разместени, съжалявам, не можах да се преборя да ги наредя :))

Добре са си снимките, и постинга ти е чудесен! Пътепис, но не банален и с чувство за хумор:) Не знаех нищо за този град, освен че има приличен футболен отбор:)
Благодаря!
Поздрави!:)

Радвам се, че успях да представя нещо ново за това градче ! :)
Скоро очаквай дъъъълъг разказ за твърде кратките ми четири дни в Барселона и Мадрид :)