Постинг
22.02.2012 09:31 -
Венеция през моите очи
Автор: wickedgirl
Категория: Туризъм
Прочетен: 5373 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2012 10:14
Прочетен: 5373 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 22.02.2012 10:14
Като оставим настрана Венецианския карнавал, на който присъствах, самата Венеция е една ренесансова приказка. Сигурна съм, че няма посетител, който да не почуства атмосферата на града, която завладява още с първите сгради появили се на хоризонта от двете страни на Канале гранде.
В града цари спокойствие, с което нито един Европейски град, който съм виждала, не може да се похвали. Най-важното от всичко е, че няма шум от коли. Колите и автобусите стигат до началната точка на Венеция и от там нататък придвижването става единствено с вапорето - местния градски транспорт по вода. С него можете да се придвижите до островите около Венеция и до всяка точка на Канале Гранде. Имайте предвид, че единствения начин да стигнете до някоя малка уличка вътре в сестиерите (квартали) е чрез гондола или пеша.
Въпреки, че самата Венеция не е голяма като площ, загубите ли се ще ви се стори безкрайна. Сами установихме, че там има низ от малки завъртяни улички, които понякога не е ясно накъде ще те отведат. Имахме честта да се загубим веднъж, дори не разбрах в кой квартал, но през зимата това не беше най-страхотното изживяване.
Предполагам, че през другите сезони времето е благосклонно към туристите, но ние измръзвахме до кости при дългите си обиколки на града. През повечето време нямаше слънце, и морето ни изпрати пронизващ и студен вятър, от който дори малките улички и сградите не успяха да ни спасят. Тази година дори за сензация на мнозина по каналите плуваше лед!
Тъй като пристигнахме когато тъкмо слънцето се скриваше, решихме да хапнем някое традиционно италианско ястие и да разгледаме Венецианските улички на нощните светлини.
Да хапнем в ресторант се оказа голяма атракция за нас. Озовахме се в малко ресторантче в Канареджио(старото Еврейско гето), в което имаше основно местни жители, а не туристи. Още със сядането на масата келнерът ни донесе панерче със залъгалки за вълчия глад - италиански Грисини, както беше написано, много подобни на българските солети. И така, зачакахме първите си спагети и талиатели ала болонезе с пармезан. Чакането си струваше - никога не бях опитвала такъв доматен сос, в превод - истински! Иначе пастата си беше същата, каквато съм опитвала и преди. Добре, че навсякъде има от тези италиански благини (в този ред на мисли, да живеят международните пазари)...За това удоволствие, разбира се, бяхме таксувани със солидна за средностатистическия българин сума, с включено обслужване. :)
След като похапнахме вкусотии тръгнахме на разходка по главната улица, която се движи успоредно с Канале Гранде. Така имахме възможност да разгледаме малко пазарче със сергии, пълни с маски, стъклени фигурки, както и плодове и зеленчуци и печени кестени, с чиито мирис ще запомня Венецианските улички.
Сградите ни пренесоха в друго време, но и напомняха за своята възраст - истината е, че техните фасади се рушаха, предполагам под високата влага, силния вятър и разбира се, влиянието на изминалите от строежа им години.
Мислехме си, че сме далече от основните атракции, но Венеция ни изненада със своите размери - след около двадесет минути разходка стигнахме до най-известния мост над Канале Гранде, а именно Риалто.
Понте Риалто се намира в най-старата заселена част на града. Риалто е бил в отминалите векове място за сбирка на венецианците, място за научаване на последните новини. Около него са се намирали и старите пазари за риба, свежи плодове и зеленчуци. Сега от лявата му страна все още има пазар, но там се продават най-вече до болка познатите туристически стоки.
На пет минути пеша от Риалто, като тръгнахме по една съвсем малка уличка, криволичеща и пресечена от много други, намерихме площада Сан Марко, или известен от израза на Наполеон за него "Салонът на Европа". Преди площадът е бил дом на хиляди гълъби, атракция за посетителите на града със своето безстрашие. Установява се обаче, че тези гълъби нанасят непоправими щети на сградите и част от тях са прогонени, и е забранено останалите да бъдат хранени. Освен да се порадвате на гълъбите, можете да пиете кафе в някое от старите кафенета на площада, но пригответе стабилна сума за него :)
Или пък, просто разгледайте базиликата Сан Марко. Простроена е през 9ти век за да съхранява мощите на Св.Марко, които са били прекарани тайно от Александрия в бъчва със солено свинско месо. В миналото дожите са я използвали за параклис. На базиликата постоянно се прави реставрация, тъй като ежегодните наводнения оказват пагубно влияние върху нея и съседните сгради. Ако наминете към Венеция през Май, пригответе си гумени ботуши за придвижване по площада, където някои неподготвени туристи просто се отказват от обувките си и пошляпват боси в езерото, настанило се на мястото на площада.
Точно до базиликата можете да намерите и Дворецът на Дожите - изключителна архитектурна забележителност, строена през 14 век. Това е било мястото, на което някога са избирали Дожът - или лидера на Венеция. Фасадата е украсена с бисери и мрамор, направена в ислямски и готически стил, а интериорът е повече в ренесансов, подновен последно след голям пожар през 16век. В този дворец са творили Тициан, Белини и Тинторето, оставили в наследство огромни платна, изрисувани стени и арки, подчертаващи богатството и разкоша. В двореца се намира небезизвестния мост на въздишките, свързващ го със затвора. Сис сигурност човек би въздишал тежко, ако от красивите изрисувани стаи премине в рушащия се, отблъскващ затвор.
А дожите всъщност са били избирани сред най-богатите и влиятелни Венециански семейства. До 11век те са имали неограничена власт във всички държавни дела, но по-късно властта на Дожа е ограничена със създаването на други държавни институции. Когато дожът бил вече избран, той произнасял пред народа думите: "Това е вашият дож, ако това ви устройва."
Почудихме се дали да се качим на гондола, изглеждаше примамливо, но цената и лошото време ни отказаха. Въпреки тези фактори, имаше изключително много азиатски туристи, които се възползваха от услугата, сгушили се в дадените им одеяла. Безспорно гондолите са символ на Венеция и чрез една обиколка с тях могат да се видят много романтични гледки. Ако имате възможност, опитайте :) Може дори да случите на гондолиер, който да ви попее стари италиански песни...
Ако имате повече време, вземете корабче до близкия остров Мурано, където безплатно ще видите как да си направите изделия от стъкло. Мурано е известен със своите произведения, които са дело на майстори, обучавали се в продължение на поне 20 години.
Ако разполагате само с няколко дни обаче, разходете се по малките улички, където туристите не ходят. Това беше най-хубавото на Венеция. Пристъпваш бавно и виждаш наредени една до друга шарени къщички с дървени кепенци и цветя по прозорците, красиви портали и врати, с множество орнаменти, направени с желание и грижа. След малко ходене стигате до някой от каналите и наблюдавате как гондолите се движат плавно по него, тръгнали на разходка без цел...
Това е вълшебството на Венеция.
В града цари спокойствие, с което нито един Европейски град, който съм виждала, не може да се похвали. Най-важното от всичко е, че няма шум от коли. Колите и автобусите стигат до началната точка на Венеция и от там нататък придвижването става единствено с вапорето - местния градски транспорт по вода. С него можете да се придвижите до островите около Венеция и до всяка точка на Канале Гранде. Имайте предвид, че единствения начин да стигнете до някоя малка уличка вътре в сестиерите (квартали) е чрез гондола или пеша.
Въпреки, че самата Венеция не е голяма като площ, загубите ли се ще ви се стори безкрайна. Сами установихме, че там има низ от малки завъртяни улички, които понякога не е ясно накъде ще те отведат. Имахме честта да се загубим веднъж, дори не разбрах в кой квартал, но през зимата това не беше най-страхотното изживяване.
Предполагам, че през другите сезони времето е благосклонно към туристите, но ние измръзвахме до кости при дългите си обиколки на града. През повечето време нямаше слънце, и морето ни изпрати пронизващ и студен вятър, от който дори малките улички и сградите не успяха да ни спасят. Тази година дори за сензация на мнозина по каналите плуваше лед!
Тъй като пристигнахме когато тъкмо слънцето се скриваше, решихме да хапнем някое традиционно италианско ястие и да разгледаме Венецианските улички на нощните светлини.
Да хапнем в ресторант се оказа голяма атракция за нас. Озовахме се в малко ресторантче в Канареджио(старото Еврейско гето), в което имаше основно местни жители, а не туристи. Още със сядането на масата келнерът ни донесе панерче със залъгалки за вълчия глад - италиански Грисини, както беше написано, много подобни на българските солети. И така, зачакахме първите си спагети и талиатели ала болонезе с пармезан. Чакането си струваше - никога не бях опитвала такъв доматен сос, в превод - истински! Иначе пастата си беше същата, каквато съм опитвала и преди. Добре, че навсякъде има от тези италиански благини (в този ред на мисли, да живеят международните пазари)...За това удоволствие, разбира се, бяхме таксувани със солидна за средностатистическия българин сума, с включено обслужване. :)
След като похапнахме вкусотии тръгнахме на разходка по главната улица, която се движи успоредно с Канале Гранде. Така имахме възможност да разгледаме малко пазарче със сергии, пълни с маски, стъклени фигурки, както и плодове и зеленчуци и печени кестени, с чиито мирис ще запомня Венецианските улички.
Сградите ни пренесоха в друго време, но и напомняха за своята възраст - истината е, че техните фасади се рушаха, предполагам под високата влага, силния вятър и разбира се, влиянието на изминалите от строежа им години.
Мислехме си, че сме далече от основните атракции, но Венеция ни изненада със своите размери - след около двадесет минути разходка стигнахме до най-известния мост над Канале Гранде, а именно Риалто.
Понте Риалто се намира в най-старата заселена част на града. Риалто е бил в отминалите векове място за сбирка на венецианците, място за научаване на последните новини. Около него са се намирали и старите пазари за риба, свежи плодове и зеленчуци. Сега от лявата му страна все още има пазар, но там се продават най-вече до болка познатите туристически стоки.
На пет минути пеша от Риалто, като тръгнахме по една съвсем малка уличка, криволичеща и пресечена от много други, намерихме площада Сан Марко, или известен от израза на Наполеон за него "Салонът на Европа". Преди площадът е бил дом на хиляди гълъби, атракция за посетителите на града със своето безстрашие. Установява се обаче, че тези гълъби нанасят непоправими щети на сградите и част от тях са прогонени, и е забранено останалите да бъдат хранени. Освен да се порадвате на гълъбите, можете да пиете кафе в някое от старите кафенета на площада, но пригответе стабилна сума за него :)
Или пък, просто разгледайте базиликата Сан Марко. Простроена е през 9ти век за да съхранява мощите на Св.Марко, които са били прекарани тайно от Александрия в бъчва със солено свинско месо. В миналото дожите са я използвали за параклис. На базиликата постоянно се прави реставрация, тъй като ежегодните наводнения оказват пагубно влияние върху нея и съседните сгради. Ако наминете към Венеция през Май, пригответе си гумени ботуши за придвижване по площада, където някои неподготвени туристи просто се отказват от обувките си и пошляпват боси в езерото, настанило се на мястото на площада.
Точно до базиликата можете да намерите и Дворецът на Дожите - изключителна архитектурна забележителност, строена през 14 век. Това е било мястото, на което някога са избирали Дожът - или лидера на Венеция. Фасадата е украсена с бисери и мрамор, направена в ислямски и готически стил, а интериорът е повече в ренесансов, подновен последно след голям пожар през 16век. В този дворец са творили Тициан, Белини и Тинторето, оставили в наследство огромни платна, изрисувани стени и арки, подчертаващи богатството и разкоша. В двореца се намира небезизвестния мост на въздишките, свързващ го със затвора. Сис сигурност човек би въздишал тежко, ако от красивите изрисувани стаи премине в рушащия се, отблъскващ затвор.
А дожите всъщност са били избирани сред най-богатите и влиятелни Венециански семейства. До 11век те са имали неограничена власт във всички държавни дела, но по-късно властта на Дожа е ограничена със създаването на други държавни институции. Когато дожът бил вече избран, той произнасял пред народа думите: "Това е вашият дож, ако това ви устройва."
Почудихме се дали да се качим на гондола, изглеждаше примамливо, но цената и лошото време ни отказаха. Въпреки тези фактори, имаше изключително много азиатски туристи, които се възползваха от услугата, сгушили се в дадените им одеяла. Безспорно гондолите са символ на Венеция и чрез една обиколка с тях могат да се видят много романтични гледки. Ако имате възможност, опитайте :) Може дори да случите на гондолиер, който да ви попее стари италиански песни...
Ако имате повече време, вземете корабче до близкия остров Мурано, където безплатно ще видите как да си направите изделия от стъкло. Мурано е известен със своите произведения, които са дело на майстори, обучавали се в продължение на поне 20 години.
Ако разполагате само с няколко дни обаче, разходете се по малките улички, където туристите не ходят. Това беше най-хубавото на Венеция. Пристъпваш бавно и виждаш наредени една до друга шарени къщички с дървени кепенци и цветя по прозорците, красиви портали и врати, с множество орнаменти, направени с желание и грижа. След малко ходене стигате до някой от каналите и наблюдавате как гондолите се движат плавно по него, тръгнали на разходка без цел...
Това е вълшебството на Венеция.
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
На вниманието на уфолозите, може би ///...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
На вниманието на уфолозите, може би ///...
За кой ли път - страхотен пътепис!
Венеция ми хареса повече през твоите очи:) Прочетох текста в захлас, и на един дъх. Умееш да пишеш и разказваш, прекрасно! Благодаря!
Поздравявам те!
цитирайВенеция ми хареса повече през твоите очи:) Прочетох текста в захлас, и на един дъх. Умееш да пишеш и разказваш, прекрасно! Благодаря!
Поздравявам те!
Много благодаря за милите думи!
С такива местенца в Европа човек няма как да не напише нещо хубаво :)
цитирайС такива местенца в Европа човек няма как да не напише нещо хубаво :)
Честита Баба Марта!:) Здрава, щастлива, весела, и засмяна да си!:)
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
И честит национален празник!:)
цитирайЧестити, румени засмени весели червени цял месец ! :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 298