Неслучайно да видят Барселона е мечта на мнозина.
Човек се чуди откъде да започне да изброява нейните прелести - традиции, култура, нощен живот, невероятна стара и модерна архитектура, невероятно изкуство....

Магията се усеща още в момента, в който излезнете от терминала на летището...

Първата гледка пред вас са градинка, цялата с палми, окъпана в светлина и пълна с усмихнати хора, и един шофьор на автобус, който ви приканва да потеглите към центъра на града. Следва една не особено интересна част от града - явно преградие - но пък стените на сградите, покрай които минавахме, бяха целите окъпани в графити - и то майсторски. И така, до момента, в който пристигате на най-големия площад, точно в центъра на града, с фонтани, накацали гълъби и десетки хора с усмихнати лица. Човек ще рече, че това е най-безгрижния град на света. И да ви кажа честно, може и да има нещо такова.
От друга страна този град е бил раздиран от напрежението между различните автономни региони на Испания, като жителите са искали да се отделят в своя собствена държава.

Барселона е столицата и най-известният град в автономният регион Каталуния. Населението на града е над 4 милиона души. От този град започва проектът за високоскоростна жп мрежа, която да свързва Франция, Испания и Португалия.

Все още се водят спорове от историците относно основаването на града. Мненията са разделени на два фронта. Едните учени казват, че градът е основан от митологичния Херкулес т.е. 400 години преди построяването на Рим. Другите казват, че градът е основан от бащата на Ханибал през 3в пр.Хр, който кръстил града на неговата фамилия „Барсино”.

През 15в пр.Хр. градът е колония на римляните. Въпреки това бил изключително автономен, тъй като пристанището на града го свързвало с останалите средиземноморски страни. Било разрешено дори да бъдат изсечени монети специално за Барселона, като някой от тях са запазени и до днес. През 5ти век градът е превзет от визиготите и става столица на цяла Испания за кратко, защото през 8ми век на полуострова пристигат арабите и го превземат. По-късно той е превзет от кралете от Арагон.

В Барселона има много емигранти от Перу, Еквадор и най-вече Мароко. По-бедните от тях могат да бъдат видяни на главната улица La Ramblas денем и нощем да продават наркотици на туристите. За мен беше голям шок да видя наркопласьори на всеки 10м. Обикновено не гледам за такива хора, но те сами идват при хората и питат „Какво ще желаеш? Бира, хашиш, марихуана, кокаин?”. Същите хора обикалят и на плажа в Барселона. Полицията не прави нищо по въпроса. Имаше патрулки навсякъде в центъра, но изглежда се правят на слепи. Като изключим тази неприятна част, главната улица е много красива - с ред палми от двете страни и много мимове, улични музиканти и артисти. От двете страни на улицата се намират и най-известните архитектурни забележителности, театри, както и старият пазар. Много важно е да знаете, че в Барселона могат да ви оберат за една секунда докато си избирате картичка на някой шанд. Тъй че много внимавайте! Когато си оставихме багажа на спирката на площада, опитвайки се да се ориентираме - а сега накъде - една испанка притича към нас и се развика "Никога не си оставяйте багажа така!!" Щом испанците ни предупреждават, сами разбирате за какво става въпрос...:)

Езиците, които се говорят там са испански и каталунски. След падането на режима на Франко, каталунската култура се завръща с пълна сила в окръга за радост на местните, тъй като по негово време е била обект на постоянни репресии.

За любителите на старата испанска архитектура горещо препоръчвам да се разходят из Barri Gotic - кварталът в готически стил в Барселона и центърът на стария град. Повечето от сградите там са построени през средновековието, дори римският период и стоят непроменени. Кварталът е много красив, изцяло съставен от тесни, криволичещи улички, пълни с малки арт галерии и магазинчета за ръчно правени керамични, дървени, метални изделия.

А пък за любителите на похвапването - Boqueria е старият пазар в Барселона, който е основан още през 13 век. Там се продават много от националните деликатеси на Испания като jam iberico, chorizos, tapas, както и много свежи плодове, зеленчуци, прясна риба и месо, току що изпечен хляб. И всичко е на цени, далеч по-ниски от очакваното, въпреки, че е една от основните туристически забележителности. Ние почти не сме яли в ресторанти, взимахме си храна от този пазар и я хапвахме в хостела или на плажа...което впрочем забелязахме, че много испанци също правеха!:) ( По дяволите огладнях....)











Вечерите в Барселона бяха изключителни, макар  да ни се видяха кратки. Градът предлага всякакъв род забавления, има много заведения, дискотеки, барове, и най-важното за мен - стари арт кафета, в които се сядаше на сладки дървени столчета, закрепени за стените, които бяха целите изрисувани в митични същества. Това кафе може да се намери след малко лутане в Barri Gotic.

Най-голямата атракция обаче беше да седнеш в някоя малка кръчма - Cervezeria. Името идва от Cervezа или бира на испански. Там опитахме (не само опитахме, направо си пихме промишлени количества) сангриа - традиционен испански коктейл, приготвян различно от всички, но с основни съставки червено вино и свежи нарязани плодове. Уверявам ви, няма нищо по-добро от това за разхлаждане;) А пък накрая си имаш и десерт...

Тук е мястото да ви разкажа и за един от моите идоли - невероятният архитект Гауди. Неговите гениални творения са една от най-важните причини да се влюбя в този невероятен град. Антони Гауди е световноизвестен испански архитект, който е живял и творил в Барселона в началото на 20ти век. В творбите си той влага най-важните елементи от живота му: уникален стил на архитектурата, природата, религията и най-вече любовта си към Каталуния. В творбите си той използва керамични, железни изделия, изделия от дърво и стъкло, като някои от тези занаяти самият той е усъвършенствал. Най-известната му технология е за използването на излишните парчета керамика. Благодарение на своята работа той става водеща фигура в движението за модерно изкуство в Каталуния в края на 19ти и началото на 20ти век. В много от творбите си, той е влагал религиозни символи и по този начин приобщавал хора към католическата вяра. Именно заради това, често срещан прякор на Гауди е Архитектът на Господ.

Гауди много рядко е рисувал плановете на своите творения, предпочитал е идеите да са само в главата му. Не е известно къде е роден, тъй като не се пазят никакви официални документи. Той бил най-малкото от три деца. Гауди бил изключително горд с това, че е роден на Средиземноморието и винаги казвал, че хората от тези региони имат много по-голяма чувствителност към изкуството и дизайна, че те са по-креативни и оригинални, докато хората от Северните страни имат по-конструктивно и технически насочено мислене.

Той много обичал природата и дори се присъединил към Каталунското туристическо дружество, с което направил десетки обиколки на Каталуния и Южна Франция, понякога дори и сам. Той ходел по 10км на ден в местността, въпреки, че страдал от ревматизъм. Някои приблежени до него хора твърдят, че ревматизмът му е причина да стане вегитарианец, както и причина за честите му експериементи да гладува. Тези са причините, поради които Гауди бил сравнително затворен за обществото.

Когато завършил колеж по архитектура, оценките му били на средно ниво или на възможно най-ниското. Той не се интересувал от парадигмата на архитектурата, а по-скоро от своите собствени виждания. Когато получавал дипломата си от ръцете на декана, деканът казал: „Тази диплома даваме или на идиот или на гении, времето ще покаже.”

Първото произведение, с което става известен е къщата Висенз. След това той получава множество поръчки за проекти. На една изложба в Париж, той среща граф Гюел, който бил толкова впечатлен от работата на Гауди, че му поръчал да работи над няколко негови проекта, като един от тях е известният парк Гюел в Барселона (вдясно).

Благодарение на приятелството си с графа, Гауди среща и Маркиза на Комияс, който му поръчва да работи над започнатата Саграда Фамилия, а Гауди променя проекта из основи за да направи своя най-голям шедьовър.

В началото на 20ти век Гауди работел по няколко проекта едновременно, като освен Саграда Фамилия, той се занимавал и с дизайна на двете си най-известни къщи Батио и Мила. Малко след това се разболял от туберколоза, и точно по това време направил дизайна на фасадата на Саграда Фамилия. По това време приблизително поредица от трагедии се стоварили на раменето му- всичките му близки приятели и роднини починали за кратък период от време, а работата по част от неговите проекти била спряна заради икономическата криза. Тогава той споделил, че след като няма никакви приятели, близки и клиенти, може да се посвети изцяло на църквата. И така цялото му време било концентрирано в работа по Саграда Фамилия.

Гауди умира по нелеп начин – през 1926г, докато ходел по улицата на път за обичайното си изповядване, бил блъснат от трамвай и починал на място. Никаква помощ не му била оказана, защото, както обикновено, той носел старите си мръсни дрехи и бил взет за обикновен просяк от минувачите и полицията.

По време на Испанската гражданска война много от скиците и плановете за Саграда Фамилия били унищожени, а новите течения и стилове в изкуството изместили фокуса от творбите на Гауди. Известността му се връща чак през 1950г когато Салвадор Дали защитава творбите му.

Casa Mila отвътре                                                        Casa Batllo (“къщата от скелети”)

Саграда Фамилия би трябвало да бъде завършена около 2025 година. 3те фасади на катедралата (Фасада на Страстта, Славата и Произхода) все още се строят. Когато се построят и всичките кули, това ще е най-високата катедрала в света. Оригиналният план се е състоял от 18 кули: 12 за апостолите, 6 за евангелистите, за Дева Мария и най-високата, за Христос.

На фасадата на Произхода има главно символи от природата, като например костенурки(символ на морето и земята), хамелеони(символ на промянат). Този вход е насочен на изток за да посреща всеки ден изгрева на слънцето(като символ на рождението на Христос).

Фасадата на страстта е посветена на Христос и страданията му по време на разпъването му на кръст. Планът бил освен това да показва и греховете на човечеството. Гауди искал тази фасада да събужда страх у хората. От тази страна на катедралата може да се види залезът.

Фасадата на славата ще бъде най-епичната от трите и ще представлява символите на Бога: Смърт, Страшният съд и Адът за тези, които не изпълняват Божията воля.

Когато влезнах в катедралата в мен остана чувството, че се разхождам в гората. Не стига това приятно чувство, ами имаше и детски хор, изпълняващ изключително красива религиозна песен. Не зная дали беше от обстановката, акустиката, чистотата на тези детски гласове, но без преувеличение мога да ви кажа, че се разплаках. Просто в поклон на гения на един човек, вложил цялата си страст за живот и запечатал себе си в тази катедрала. Не мисля, че имам достатъчно добри литературни способности да опиша катедралата отвътре, затова по-добре да покажа снимка: Това са колоните, високи между 30 и 60 метра и покривът на катедралата.

Други забележителности в Барселона са Монументът на Колумб – построен е накрая на главната улица, на брега на морето, където Колумб се е завърнал след първото си пътешествие до Америка и Магическия фонтан – на върха на хълма Монтюик се намира известният фонтан, който е конструиран специално за представления. Виж видеото:

http://www.youtube.com/watch?v=sgzGa3EbPW0&feature=related

Приятели, това е най-красивият град, в който аз съм била, а освен това със сигурност смятам да видя още поне 4-5 пъти, а защо не и да поостана известно време?...Дори сега пишейки за него, усмивката ми стига до ушите... Готова съм да разказвам още за Барселона, ако имате интерес! Поздрави и до нови пътешествия :)