Всички знаем, че има и вероятно винаги ще има вражда между Ирландия и Англия. Сама се убедих по време на престоя си там, че ирландец не би се зарадвал особено, да речем, ако сестра му се вижда с англичанин. Всичко започва когато островът Ирландия  става част от владенията на Англия( и остава така 800 години...).

Началото на конфликтите е през 17 век(Ирландия е част от Обединеното кралство в този момент, вече няколко века) когато англичаните дават земи на протестанти в Северна Ирландия. Когато протестантите стават мнозинство, правата на ирландците (католици) стават все по-малко, защото не са част от английската църква(протестантска). Конфликти имало постоянно относно ирландския парламент и правата на католиците, които по това време представлявали 75% от ирландците.

Англичаните се страхували, че в даден момент силата ще бъде взета отново от ирландците. Така сформирали групата „Доброволците от Улстър”, в която участвали и хора от Германия. В отговор на тази група, ирландски националисти започнали да сформират тяхна групировка. В този момент започва Първата световна война и за конфликтите е забравено за няколко години.

По-късно обаче, през 1916, започва „Easter rising”, което е въстание срещу англичаните в Ирландия с идеята за освобождение и пълна независимост. Всичко започва от Главната поща в Дъблин, където и за първи път се развява знамето на въстаниците. Водачи били Патрик Пиърс и Джеймс Конъли. Те написали Прокламацията за свобода на Ирландия в Дъблин. По-късно двамата водачи били заловени - близо 1 седмица след началото на въстанието, и екзекутирани в затвора в Дъблин. Въпреки това, след въстанието парламентът на острова се състоял 75% от ирландските националисти. През 1919 парламента обявил началото на независима ирландска република. Ирлания обаче е разделена на 2 части от Англия и започва гражданска война между тази част от ирландците, които са съгласни с разделението и републиканците(ИРА).

„Проблемите” е период на размирици между Северна Ирландия, Англия и Република Ирландия. Започват през 1960 и продължават до 90те години. Причина за раздорите е политическата свобода на Северна Ирландия и конфликтът между католиците-националисти(представени от ИРА) и протестантите, които живеят там. Католиците нямали право да наемат къщи и се налагало няколко семейства да живеят в една. Англичаните въвели закон, според който при гласуването за регионален парламент, 1 къща ще се брои за 1 глас при католиците, като това правило не важи за протестантите, където 1 човек е 1 глас. По този начин парламента се пълни с протестанти и няма католици. Също така, повечето работни места в района били заети от протестанти.

Тогава започва и движението за граждански права в Северна Ирландия.
Началото е в град Дери (преименуван в момента на Лондондери). Градът е разделен на две части от стена, като във вътрешната част живеели протестанти, а във външната – католици. Точно пред портата на града се намира знакът „Навлизате в свободен Дери” (You are now entering free Derry), който е бил поставен там от ИРА заедно с барикади наоколо за да предотврати влизането на англичаните в района. Това става след марша за граждански права, който тръгва от Белфаст към Дери. Протестиращите са атакувани няколко пъти по пътя им към Дери, като накрая когато пристигат там са очаквани в засада от английски групировки. Същата нощ прозорците на къщите на ирландците са обсипани с камъни. На сутринта барикадите са поставени. Дни по-късно обаче, барикадите са премахнати и армията навлиза в квартала, като разпръсва с насилие въстаниците.

За реда в Северна Ирландия била отговорна Английската армия, които твърдели, че се справят с конфликтите без насилие. Независими наблюдатели твърдят обратното след дълги разследвания, като се установява и че полицията е предизвикала смъртта на много от републиканците.

„Кървавата неделя” през 1972 е пример за насилието упражнявано от английската армия. Движението за граждански права организира марш, който тръгва от центъра към знака за свободен Дери. По пътя обаче няколко тийнейджъри се отклоняват по маршрута, който е бил планиран по принцип преди да бъдат поставени барикади с цел отклоняването на марша към знака свободен Дери. Там те срещат патрули и напрежението ескалира когато младежите започват да замерват войниците с камъни. Патрулите убиват 13 човека, като полицията установява по-късно, че хората не са били въоръжени. 14ти човек умира няколко месеца по-късно от раните си. 5 от тях са простреляни в гърба. Този акт кара много хора да се присъединят към редиците на ИРА. Доклад за събитието излиза чак през 2010г, като полицията признава, че армията е действала жестоко и кръвопролитията са наказуеми.

През 1980 се състоят няколко протеста в затворите в Северна Ирландия поради начина, по който затворниците са третирани. Статута на политически затворници бил свален и така ирландските затворници, които били част от републиканските групировки имали статут просто на криминално проявени и трябвало да носят униформи като останалите. Те не били съгласни с това. Така започнал протестът, който бил наречен „Blanket strike”. Затворниците имали върху себе си одеяло и нищо друго; отказвали да напуснат килиите си тъй като трябвало да носят униформа за това. В края на този протест те не излизали от килиите си дори и за да се изкъпят, защото били уплашени от атаките на офицерите; за тази цел им били дадени легени и това сложило началото на „Мръсният протест”. Те отказали да използват легените, защото молбата им за душове в килиите не била изпълнена. Напрежението ескалирало в затвора когато един от затворниците бил пребит от надзирател. Всички останали изпочупили мебелите в килиите си след като разбрали за този случай, което накарало надзирателите да ги оставят само с 1 матрак и 1 одеяло в килията. Килиите не били чистени със дни, което довело до наслояване на екскременти в тях. Посетителите в затвора казват, че подобни условия няма никъде по света и дори и животно не би могло да живее по този начин. Но ирландците не се интересували от това, те просто искали да запазят статута на политически затворници, а не да бъдат третирани като престъпници. За да не обръщат внимание на състоянието на килията, затворниците учели ирландски и затова стените на килиите са издраскани с ирландски текстове. Затворниците написали 5те си искания, които включвали: 1.статут на политически затворник 2.правото на 1 писмо и 1 визита всяка седмица 3.да не полагат обществено полезен труд 4.да не носят униформа 5.възстановяване на щетите след протеста.

Гладната стачка била следващата стъпка. По този начин затворниците искали да са сигурни, че петте им искания ще бъдат изпълнени и гладували в продължение на 53 дена. Английското правителство направило предложение на затворниците за да приключи с тази лудост, но в предложението не се съдържали петте искания. Така начело с Боби Сандс, гладната стачка продължила. 10 души умрели по време на втората гладна стачка и това накарало затвора да промени политиката си относно статута на политическите затворници и униформите, които те носят.

ИРА(IRA – Irish republican army, Ирландска републиканска армия) се разделя на 2 групировки през 1970 – новата и старата ИРА. Старата ИРА води началото си от борбата за независимост на Ирландия, когато идеята е била за единна, независима Ирландска република простираща се на целия остров. Лидерите на ИРА са тези, които започват въстанието през 1916г (Easter rising). По-късно обаче по време на гражданската война в Ирландия се създава новата ИРА, която използва главно насилствени методи. Те са отговорни за множество бомбардировки с Северна Ирландия, както и в Англия. Старата ИРА се обявява като мирна групировка и използва лобистки методи в търсенията си. По време на конфликтите през 80те и 90те години на 20 век, Новата ИРА обявява, че ще се грижи за правата на националистите и католиците в Северна Ирландия, но отново изцяло с насилствени методи. Въпреки, че са известни в цял свят като терористи, уверявам ви, че ирландците не ги възприемат така. ИРА са защитавали местните от полицейско насилие, тормоз от англичани, несправедливости. Те са познати като герои.

Всичко приключва с договора от „Добрия петък” когато ИРА предават оръжията си, англичаните се съгласяват на реформи в армията и полицията в страната и изтеглят гарнизоните си от чувствителните места.

Въпреки това, ако отидете в Дери(на мен не ми харесва да го наричам Лондондери!) и посетите местния музей, когато видите стенописите и усетите атмосферата в града, съм сигурна, че и у вас би се надигнала вълна на недоволство и неприязън към английския народ. Следите от насилие в Ирландия все още не са избледнели и как биха могли? Този народ е бил ограбен и заробен както нашия от Турция.
 

Прочетох с интерес! Тази тема винаги ми е била интригуваща, а сега научих и нови подробности за този стар конфликт. Съгласен съм, че лицемерието на английските политици е много долно, и възмутително! Надявам се един ден симпатичните и на мен ирландци, да възстановят напълно независимоста си от английския ботуш!
Поздрави за чудесно написаната статия!

Благодаря за разказа! Повечето от тези неща съм ги научавала от филми като Michael Collins (1996), Some Mother's Son (1996) и Hunger (2008) - за Боби Сандс, Bloody Sunday (2002) и пр., които препоръчвам :)

Темата е много дълга и тъжна.Спомням си как плаках когато посетих музея в Дери, ирландците са много изстрадал народ. Откровено казано ги чувствам като братя по съдба.

Поздрави за интереса ти по тази тема. Филмите, за които говориш, аз не съм ги гледала и да ти кажа май нямам сили да ги изгледам :) Разказите за тези събития са ми предостатъчно тъжни:)

Имаме вече възможност да й се "насладим" на живо на прочутата английска цивилизованост...великите колониалисти...знаят само плюскат чуждите ресурси и да мислят само за техните си г....ове...между другото, и американците са същите говеда в по-голямата си част...

За американците не знам, но съм съгласна за английската цивилизованост и маниери :) Или по-точно псевдо такива.